Bulgaria
Меню

Календар
  П В С Ч П С Н
>           01 02
> 03 04 05 06 07 08 09
> 10 11 12 13 14 15 16
> 17 18 19 20 21 22 23
> 24 25 26 27 28 29 30

www.lawyer-bg.com
Потребител:

Парола:

Ако не сте член на сайта Регистрирай се сега.


Въпроси и отговори Налични категории | Имате въпрос? | Търси
Въпрос: Как се регистрира обменно бюро у нас?
Нужда от повече помощ?

E-mail: rusev@lawyer-bg.com
Отговор: За настоящия момент общата правна рамка за дейността на обменното бюро в нашата страна се поставя от Валутния закон (ВЗ), който е в сила от 01 януари 2000 г. Той отменя Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол (ЗВЦВК), който с многобройни изменения и допълнения действа от 1966 г. Според разпоредбите на чл. 12 от ЗСВЦК, всички сделки, свързани с права и задължения, отнасящите се до валутни ценности, и всички действия с валутни ценности, могат да се извършват от физически лица само с предварително разрешение на Министерството на финансите, освен когато със закон или с акт на Министерския съвет е разпоредено друго. Законът поставя като общ принцип забрана за покупко-продажба на чуждестранна валута и вносни стоки между частни лица. В този смисъл в духа на демократичните промени в страната, Валутният закон установява качествено нова регламентация на валутните отношения като разширява и кодифицира приложното поле на предишния закон, а негова основна цел е либерализиране режима на валутните сделки и плащания. Така, един от основните принципи за извършване на сделки, действия и плащания, е че те се извършват свободно, разбира се доколкото закона не установява друго. След приемането си насам, Валутният закон търпи няколко изменения през 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г., някои от измененията от 2006 г. влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Валутният закон урежда по нов начин извършването на дейност като обменно бюро, както и реда за издаване на лицензии за това. Като рамков закон, в него е предвидено приемането на редица подзаконови нормативни актове – наредби за прилагане на разпоредбите му. По отношение на уредбата на статута и дейността на обменното бюро, в съответствие с чл. 3, ал. 5 от ВЗ, министърът на финансите издава Наредба № 3 от 17.04.2002 г. за регистрация и изискванията към дейността на обменните бюра. Тя е отменена от Наредба № 4 от 08.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, а последните изменения по нея са в сила от 01 февруари 2005 г. Допълнителните разпоредби на Валутния закон определят и значението на основните понятия по отношения дейността на обменните бюра. Сред тях са чуждестранна валута, чуждестранна валута в наличност, сделки с чуждестранна валута по занятие и др. Правната дефиниция чуждестранна валута обозначава парична единица, която е законното платежно средство във всяка чужда държава, както и колективните валути, а чуждестранна валута в наличност са банкноти и монети, които са законно платежно средство в чужда държава. Извършване на сделки с чуждестранна валута по занятие е понятие, което означава извършване в продължение на една година на сделки за сметка на повече от 10 лица, или с повече от 20 лица, които не са банки, финансови къщи или обменни бюра. Към съдържанието на понятието се включва и отправяне на рекламни изявления, покани или предложения за сключване на сделки с неопределен кръг от лица. Като такива се разбират както информационните табла на обменното бюро, така и средствата за реклама на дейността им чрез радио, телевизията, печата и Интернет. Обменното бюро е търговец, който извършва сделки с валутни средства в наличност по занятие. За да упражняват тази дейност лицата от една страна подлежат на регистрация по Търговския закон и от друга страна подлежат на вписване в Публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменни бюра. От началото на 2007 г., когато влиза в сила договорът за присъединяването на България към Европейския съюз, сделки с чуждестранни валута по занятие може да се извършват и от търговец, регистриран по законодателството на държава-членка на Европейския съюз, или на държава, която е страна по споразумението за Европейско икономическо пространство. При всички случаи обаче, при вписване по Търговския закон в предмета на дейност на търговеца трябва да бъде вписана дейността обмяна на валута. Основният предмет на дейност на обменното бюро е извършването на финансова услуга, която се изразява в обмен на валута. Обменният курс, по който се извършва тази услуга се определя на пазарен принцип, но той не може да се отклонява повече от 20 % от курса на съответната валута, който БНБ е обявила за деня. За стойност на сделката се приема сумата на получените левове. Дейността на обменното бюро изключва обмяна на валута по безкасов начин. Специфичното за обменните бюра е, че те извършват сделки изключително с чуждестранни средства за плащане само в брой. Преди започване на дейността си като обменно бюро, търговецът трябва да се регистрира в Публичния регистър. Условията и редът за вписване са уредени в Наредба 4/ 08.08.2003 г. Регистрацията на лицата, които извършват сделки като обменно бюро се извършва от Агенцията за финансово разузнаване (АФР) към министъра на финансите. За да започне процедурата лицата подават датирано писмено заявление в Министерството на финансите по образец. В заявлението се попълват данни за съдебната регистрация на лицето (наименование, седалище, адрес на управление, номер на фирмено дело), адрес за кореспонденция, представители на дружеството и лице за контакт, адресите на пунктовете, в които ще се осъществява дейността и т. н. Докато изчаква да бъде вписан в регистъра, търговецът ползва временно удостоверение. То се издава от Министерството на финансите за това, че търговецът е подал заявление за вписване в регистъра на обменните бюра като обменно бюро под посочен номер. В удостоверението са посочени фирмата на търговеца и вида на съдебната регистрация, седалището и имената на лицата, които го представляват. За удостоверяване на всички изисквани обстоятелства към заявлението се прилагат съответните официални документи (в оригинал или официално заверено копие). За вписването в регистъра се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет, затова към заявлението се прилага и платежен документ за внесената такса. Преди започване на дейността на отделен пункт за обмяна на вече регистрирания търговец, пунктът трябва да бъде регистриран. За това се подава ново писмено заявление в Министерство на финансите. Формата му е по образец и към него се прилагат удостоверения, издадени от съответната РДВР, че в пунктовете са изпълнени изискванията за системите за физическа защита на строежите (Наредба № 7 от 1998 г.) и сертификати за противопожарна безопасност на пунктовете за обмяна на валута. Представените във връзка с вписването документи пред Министерството на финансите образуват партидата на обменното бюро. Тя се води по регистрационен номер и се съхранява дори след прекратяване на регистрацията по Наредба № 4 на отделен търговец за още 5 години след прекратяването. Воденето на регистъра е възложено на определени от министъра на финансите длъжностни лица по регистрацията, те съответно извършват и вписването на лицата в него. В духа на изискването за конфиденциалност, информацията, която представените от заявителя документи съдържат, е служебна тайна. Обявяват се единствено минимално необходимите за публичния регистър данни - наименованието на търговеца, седалище и адрес на управление, номер на фирмено дело и промените в тях, адресите на пунктовете за обмяна на валута, както и наличието или липсата на наложена мярка за въздействие. Според данните от регистъра към 03 август 2006 г. регистрираните търговци, извършващи дейност като обменни бюра в страната са 580 на брой. Пунктовете, които извършват обмяна на валута в София са около 160. Една част от регистрираните търговци обаче нямат регистриран пункт за обмен на валута и съответно не функционират като обменно бюро. Вписването в регистъра е задължително условие за придобиването на статут на обменно бюро. Затова в преходните и заключителни разпоредби на Валутния закон е предвидено, че всички лица, които в “заварения” момент извършват дейност като обменни бюра, са длъжни да се регистрират в Министерството на финансите в 45-дневен срок от влизането в сила на закона. Лице, което не подаде заявление за регистрация в посочения срок, губи правото да извършва сделки като обменно бюро. След като лицето подаде заявлението заедно с всички необходими документи тече 14-дневен срок за извършване на вписването. При условие, че заявлението не е в установената форма – писмено, по образец и със съответното съдържание, или към него не е приложен някой от документите, 14-дневния срок тече от отстраняването на недостатъка. За длъжностното лице по регистрацията е предвидено, че трябва да установи наличието на недостатък и да информира писмено заявителя в рамките на 7 дни от приемането на документите. След като е получил съобщението и е узнал за установения недостатък, заявителят от своя страна има 7 дни, в които да представи необходимия документ или да отстрани посочената нередност по документите. Описаната процедура и срокове се прилагат и по отношение на заявленията за регистрация на пункт за обмяна на валута. Преди да бъде извършено вписването, верността на декларираните обстоятелства подлежи на проверка от страна на длъжностното лице по регистрацията към АФР. Проверяват се сведенията за съдебното минало на лицата, представляващи търговеца-заявител и произхода на средствата им. Освен това длъжностното лице по регистрацията проверява дали БНБ е предприемала по отношение на кандидата за вписване отнемане на разрешение за извършване на сделки с чуждестранна валута. Такава мярка се прилага от БНБ поради констатирани нарушения, извършени след 1 януари 1995 г., на банковото или валутното законодателство и тя определя забрана за извършване на дейност като обменно бюро в продължение на 5 години от влизането в сила на Валутния закон. При определени обстоятелства, изброени в чл. 10 на Наредба № 4, длъжностното лице по регистрацията може да откаже вписване в регистъра на обменните бюра или съответно служебно да заличи вече извършено вписване. Основанията за това са свързани с анализа на данните от представените документи. Освен това, вписване не се извършва и в случай, че не е представен или е признат за недействителен някой от изискваните документи. Други причини за отказ за вписване могат да бъдат следните: - на лицето да е била налагана санкция по Валутния закон през последните 2 години; - лицето има просрочени данъчни задължения или пък е укривало доходи, подлежащи на данъчно облагане; - в случаите когато БНБ е отнела разрешението на обменните бюра да извършват сделки с чуждестранна валута поради нарушения на законодателството при обстоятелствата по § 2 от ПЗР на ВЗ; - Обстоятелства свързани с съдебното минало на физическите лица - търговци, съответно членовете на управителните и контролните органи и неограничено отговорни съдружници в юридическите лица. При отказ за извършване на вписване, длъжностното лице уведомява за това в писмена форма заявителя. Обменните бюра, които са вписани в публичния регистър по реда на Наредба № 3/2002 г., която се отменя със сега действащата Наредба № 4/ 2003 г., се вписват служебно в публичния регистър. Това става след като бъдат представени изискваните като приложение към заявлението за вписване актуални документи за съответния търговец. В случай че такива документи не бъдат представени не се извършва вписване на това обменно бюро в новия публичен регистър, а издадените удостоверения и приложения към тях се отнемат и подлежат на връщане в Министерството на финансите. В случай, че при анализа на документите се установи, че вписването в регистъра може да бъде извършено, Министерството на финансите издава официален документ за това - удостоверение за вписване. С него се засвидетелства факта, че търговецът (посочен с неговите индивидуализиращи данни - фирма, вид, седалище, номер на фирмено дело, адрес на управление, Булстат и номер по НДР), представляван от две посочени физически лица, е вписан в публичния регистър на обменните бюра под конкретен номер. Удостоверението е по образец с номер и дата на издаване и се подписва от директора на Агенция за финансово разузнаване по упълномощаване от министъра на финансите. За да се гарантира актуалността на данните в регистъра, вписаните лицата имат задължение да обявят пред Министерството на финансите всяка промяна в обстоятелствата, посочени в заявлението им за вписване в 14-дневен срок от тяхното настъпване. При промяна на обстоятелства от съдебната регистрация на търговеца се издава ново удостоверение за вписване, в което се отразява настъпилата промяна. Като допълнение към удостоверението за вписване, за всеки регистриран пункт на обменното бюро се заверява приложение по образец. В него е фигурира точният адрес на пункта заедно с индивидуализиращите данни на търговеца. Приложението е неразделна част от удостоверението за вписване и обменните бюра са длъжни да го поставят на видно място във пункта за обмяна на валута. При промяна в някои от вписаните обстоятелства лицата заявяват това, и предстои да бъде издадено ново приложение. За да бъде гарантирана силата на издадените документи, регистрираното лице има задължение да върне на длъжностното лице стария вариант на съответното удостоверение или приложение при получаване на актуализираното такова. Когато отделен пункт за обмяна се закрива приложението за него се връща в Министерство на финансите. Удостоверението за регистрация и приложението към него се съставят в четири еднообразни екземпляра, които са предназначени съответно - за регистрираното лице, за партидата в АФР, за общия архив на Министерство на финансите, и за териториалната данъчна дирекция по регистрация на лицето. Вписването на обменно бюро в регистъра се заличава в два случая. Единият е при прекратяване дейността на лицето като обменно бюро, а вторият - при заличаване от търговския регистър на едноличния търговец (съответно прекратяване на юридическото лице). При настъпване на някое от двете обстоятелства вписаното в регистъра лице има задължение да уведоми Министерство на финансите в 7 дневен срок. Към уведомителното писмо трябва да бъдат приложени удостоверението за регистрация и приложенията към него. Изискванията за дейността на обменното бюро са определени основно в глава трета на Наредба № 4. Разпоредбите посочват какви са задълженията, които стоят по отношение организацията на работата на обменното бюро и за нормалното функциониране на отделните пунктове за обмяна на валута. Основната дейност на всяко обменно бюро е извършването на сделки с валута в наличност. За всяка сключена сделка валутния касиер издава бордеро. То трябва да бъде в два екземпляра - за клиента и за бюрото и има важна роля, тъй като се приема, че сделката по обмена се счита за завършена с фактическото приемане на валутата и подписване на бордерото. Документът може да бъде и във формата на фискален бон, който да съдържа всички предписани от Приложение № 6 към Наредба № 4 реквизити. Бордерото съдържа номер и дата на изпълнение на сделката, данни за обменното бюро (наименование на фирмата, номер от НДР и Булстат, седалище и адрес на управление, адрес на пункта на обмяна), данни за клиента и описание на операцията. За клиента се посочва само фамилия, когато това е физическо лице, без да се изискват други идентификационни данни - освен когато това се налага съгласно разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Когато клиентът е ЕТ или ЮЛ се записва наименование, седалище, адрес на управление, номер от НДР и Булстат. В бордерото се посочва също и вида на операцията (покупка или продажба), кода и количеството на валутата, обменния курс и равностойността в левове. Документът се подписва от валутния касиер и носи печат на обменното бюро, като не трябва да се закрива сумата, която показва стойността на сделката. Клиентът също се пописва и слага печат. Ако клиентът не приеме валутата или левовете и не подпише бордерото, сделката не е завършена и валутния касиер на обменното бюро е длъжен незабавно да възстанови валутата или левовете в пълния им размер. Клиентът се подписва върху сторно касова бележка. За всички сключени сделки през деня в отделен пункт, обменните бюра ежедневно съставят регистрационен опис. Формата на този опис е определена с Приложение № 7 към чл.14 от Наредба № 4. В съдържателно отношение документът посочва име на обменното бюро и адрес на пункта, а конкретни данни представят реализираните сделки през деня. Съществена част от тези данни е описанието на сключените сделки и заедно с него се представя обобщение на начално и крайно салдо в левове и чуждестранна валута. Голяма част от изискванията към дейността на обменните бюра касаят таблата, с които се обявява информацията за търгуваните валути. Такова табло се поставя на гишето за обмяна и пред входа на пункта. Задължителните компоненти на таблото са описани подробно в чл. 15 от Наредба № 4. Като начало, таблото задължително трябва да носи обозначението “обменно бюро” и наименованието на бюрото, изписани на български и на английски език.Търгуваните валути се означаване с три буквени кодове. За всяка единица чуждестранна валута в наличност се посочва един курс купува и един курс продава, като курсовете се изписват с цяло число и две цифри след десетичния знак. Приема се, че таблото посочва валутите, с които пункта търгува към момента на обявяването им. Особеност има за пунктовете, които са разположени в зоните на граничните КПП - там обменните бюра не могат да отказват обмен на валута и левове по обявените от тях курсове. Задължително изискване е на информационните табла да бъде посочен телефон за контакти с оправомощен представител на регистрираното като обменно бюро лице, както и телефон на съответната по местонахождение на пункта териториална данъчна дирекция, която има определени контролни функции. За да се гарантира, че изписаната информация е недвусмислена и няма да въвежда в заблуждение клиентите, се поставят и някои изисквания относно размера и вида на шрифта на текста и цифрите. Когато пункта за обмяна е разположен на рецепцията на хотел, обаче се приема че спазването на тези рамки не е задължително. Обявеният на таблото обменен курс е този, по който се изчислява равностойността на чуждестранната валута или левовете получени в резултат на обмяната. Не е изключено да се ползва обменен курс различен от обявения на таблото, но за целта се изисква страните да изразят писмено съгласие за това върху бордерото към сделката. Основна роля за ежедневната работа на обменното бюро изпълнява валутния касиер. Той е физическото лице, което извършва сделките по обмен от името на и за сметка на обменното бюро. За нормалното функциониране на пункта е необходимо осигуряването на специален режим за охрана. Обслужването в обменното бюро включва и консултация за клиентите. При отправено запитване служителите са длъжни, без да заблуждават клиента, изчерпателно и точно да представят условията по обмяната на валутата в наличност и котировките към лева. Във връзка със спецификата на работата със парични средства в наличност Наредба № 4 поставя и друго изискване. При приключване на работния ден стойността на задържаните в касата на обменния пункт валута и левове не могат да надвишават 20 000 лева. Това предполага служителите на обменното бюро да планират освобождаване на сумите, които надвишават поставената обща стойност. При работата си с левове и валута служителите на обменните бюра могат да попаднат на български или чуждестранни банкноти и монети, които пораждат съмнения, че са неистински или преправени. Според разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от Закона за БНБ в такъв случай обменните бюра са задължени да задържат за проверка всички попаднали при тях банкноти или монети срещу издаване на писмен документ. Българската народна банка е компетентната институция за предприемане на проверка за установяване на произхода им и извършване на експертната оценка. По силата на Закона за мерките срещу изпиране на пари, обменните бюра са сред задължените лица по чл. 3, ал. 2 на закона. Това налага пред служителите им задължението да прилагат съответните “мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпиране на пари”. Тези мерки включват идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация, идентифициране на действителния собственик на клиента - юридическо лице, текущо наблюдение върху установените търговски отношения и проверка на сделките и операциите, извършвани в рамките на тези отношения, в т. ч. изясняване на произхода на средствата в посочените от закона случаи, както и разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти. В случай, че клиентът констатира липси или дефекти на банкнотите които получава при обмена, той може да предяви претенцията си. Условието е това да стане след завършване на сделката, но преди той да е напуснал пункта за обмяна на валута. Валутният касиер в случая е длъжен незабавно да отстрани недостатъка по банкнотите. При незнание и липса на опит от страна на клиента в такава ситуация са възможни злоупотреби. В този смисъл разпоредбата на Наредба № 4 предвижда информация за правото на рекламация да бъде поставена на видно място в пунктовете за обмяна. Съществува изискването това съобщение да бъде изписано на пет различни езика (вкл. и български) за да бъдат гарантирани правата на клиентите. Органите, на които са предоставени функциите по осъществяване на валутен контрол по Валутния закон са министърът на финансите, Българската народна банка и пощенските служби. Министърът на финансите, чрез своите специализирани органи освен това е натоварен със задачата да извършва проверки по спазването на предписанията на закона. Проверки по дейността на обменните бюра се извършват от органите на Националната агенция за приходите. При осъществяване на своите задължения проверяващите имат право на свободен достъп до служебните помещения на обменните бюра и могат да изискват документи, сведения и писмени обяснения от лицата. Заедно с това органите на НАП могат да проверяват наличностите в левове и в чуждестранна валута, да извършват насрещни проверки и да използват помощта на вещи лица за отделни случаи. В случай на необходимост, проверяващите органи от НАП могат да налагат мерки за обезпечаване на доказателствата по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) като съставят за това и протокол. Обезпечаването на доказателствата се извършва чрез опис или изземване с опис на носители на информация, както и чрез копиране на информация на технически носители (чл. 40 от ДОПК). За целите на проверката органът по приходите може да запечата обекта, където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства или част от него за срок до 48 часа. Лицето, на което са иззети документи и книжа има право да получи копия от тях. При писмено искане на лицето в 30-дневен срок подлежат на връщане с опис иззетите документи. Не могат да бъдат върнати вещи, притежаването на които е забранено. При установяване на нарушение на разпоредбите на Валутния закон и на Наредба № 4 от обменните бюра, се налагат мерките за въздействие по Валутния закон и предвидените там санкции. В тази връзка министърът на финансите или оправомощено от него лице имат конкретни правомощия по отношение на нарушителите, които се изразяват в: o издаване на писмени предписания за отстраняване на нарушенията в определен срок; o запечатване на търговски обект като принудителна административна мярка; o отнемане на удостоверението за регистрация на обменно бюро. Санкциите, които се налагат на нарушителите се определят в зависимост от характера на извършеното нарушение. Размерът им е различен в зависимост от това дали нарушителят е физическо лице или е юридическо лице (съответно едноличен търговец). Възприет е принципът, че повторното проявление на нарушението е отежняващо обстоятелство и по отношение на него се налага санкция в двоен размер на първоначално наложената. Като повторно се дефинира нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Валутният закон предвижда и прилагането на конкретни принудителни административни мерки, насочени към предотвратяване и преустановяване на нарушенията, както и за отстраняване на вредните последици от тях. Когато едно лице упражнява дейност като обменно бюро без да отговаря на законовите изисквания за това (не е регистрирано по търговския закон и не е вписано в публичния регистър към АФР), е предвидена глоба от 1000 до 3000 лева за физическо лице и имуществена санкция от 5000 до 15000 лева за юридическо лице или едноличен търговец. При извършване на нарушение във връзка с извършваната от бюрото дейност, застъпена в разпоредбите на Валутния закон и Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, надлежно вписаното в регистъра обменно бюро се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лева. Като допълнителна административна мярка при извършване на описаните нарушения, наказващият орган може да постанови и лишаване на нарушителя от право да упражнява съответната дейност за срок от един до шест месеца. Ако нарушението е повторно, лишаването от право да упражнява дейност като обменно бюро се налага за срок от два месеца до една година. Налагането на тази мярка се съпътства и от друга принудителна административна мярка - запечатване на обекта. Това става по силата на издадено наказателно постановление. Компетентен да издава наказателни постановления е министърът на финансите или оправомощено от него длъжностно лице. Законът предвижда, че ако съдът не разпореди друго тези мерки подлежат на предварително изпълнение, т.е. по-рано от влизането им в сила. Изпълнението на двете административни мерки - лишаване от право на упражняване на дейност и запечатване на пункта за обмяна се прекратява от органа, който ги е наложил. Това става по молба на административнонаказаното лице, което трябва и да докаже, че е заплатило изцяло наложената му имуществена санкция или глоба. При установяване на нарушенията описани дотук, оправомощени от министъра на финансите длъжностни лица съставят актове. Съставянето на актовете, както и издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Принципно актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В определени от ЗАНН случаи обаче длъжностното лице съставя акта в отсъствието на нарушителя. Предметът на нарушението обикновено се отнема в полза на държавата, включително в случаите когато нарушителя не е установен. Административно наказателно производство се образува със съставянето на акта за установяване на извършеното административно нарушение. В Закона за административните нарушения и наказания се предвиждат специални давностни срокове по отношение на нарушенията. Не се образува административно наказателно производство ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за валутни нарушения - две години. Освен това, образуваното административно-наказателно производство се прекратява ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставянето на акта. Обжалването на издаденото от министъра наказателното постановление става пред съответния Районен съд като първа инстанция и пред Окръжния съд на втора инстанция. Агенцията за финансово разузнаване е създадена през 2001г. с изменението и допълнението на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Тя е самостоятелна администрация към министъра на финансите, юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София. Агенцията не изгражда териториални структури. Дейността на агенцията започва с приемането на устройствения й правилник от Министерския съвет през февруари 2001г. В периода 1998 - 2001 г. и до създаването на агенцията функциите на финансово разузнаване се осъществяваха от главно управление, по-късно - дирекция към Министерството на финансите. Агенцията получава, съхранява, проучва, анализира и разкрива на правоохранителните органи информация, свързана със съмнение за изпиране на пари. Тази информация има преобладаващо финансов характер. Агенцията извършва международен обмен на финансово-разузнавателна информация. Тя упражнява контрол по отношение на лицата по чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗМИП, сред които са и обменните бюра, с оглед изпълнението на задълженията им, свързани с мерките срещу изпирането на пари. Агенцията за финансово разузнаване е пълноправен член на Международната организация на финансово-разузнавателните служби Егмонт Груп, в която членуват повече от 70 служби от целия свят. Целта на организацията е улесняване на обмена на финансово-разузнавателна информация. Агенцията е информационно – аналитична, регулаторна и контролна структура. Тя поддържа регистъра на обменните бюра по Валутния закон. Длъжностните лица по регистрацията проверяват съответствието на представените документи с изискванията по Наредба № 4/ 2003 г. и вписват или отказват вписвания на кандидатите. АФР освен това информира лицата управляващи и представляващи обменните бюра при настъпване на промени в изискванията във връзка с регистрацията и представянето на необходимите документи.
адвокат Валентин Русев
ЦЕНТРАЛЕН ОФИС
ВТОРНИК, СРЯДА И ЧЕТВЪРТЪК ОТ 17.00 ДО 19.00 Ч.


тел.: 987-17-13;
GSM.: 0898-448-452;
факс: 953-01-60;

1000, София,
ул. "Витоша" № 1, Търговски дом, ет. 3, ап. 369
rusev@lawyer-bg.com
www.lawyer-bg.com

www.lawyer-bg.com 2002-2006
Дизайн - Интурнет Биз - Уеб Дизайн